Обзор на търговията на БФБ за 24.07.2008

Днес сесията на БФБ стартира със силен оптимизъм и покачване на цените на акциите на повечето дружествата. В последствие няколко институционални инвеститори излязоха да продават, което натисна пазара и някои емисии бяха върнати на стартовите им нива от сутринта. Именно решенията на големи институционални инвеститори за продажби на големи пакети стресна участниците, които предпочетоха да спрат покупките на високи нива и да се оттеглят на по ниски в следствие на повишилият се риск.

И четирите борсови измерители приключиха търговията на положителна територия, като най-голямо повишение реализира БГ40, повишил капитализацията си с 1,97%. След него се подреди СОФИКС с покачване от 1% до нива 1033,31 пункта. На трето място по доходност се подреди БГТР30 с ръст от 0,59%, на на последно място остана БГРЕИТ, повишавайки капитализацията си с 0,50% при общ оборот на пазара 2 млн. 393 хил. лева.

Днес се търгуваха акции на 87 компании, като 52 отбелязаха повишение на цените, 24 затвориха на отрицателни нива, а 11 броя останаха с не променени цени и обща пазарна капитализация 20 млрд. 446млн. лева. По-големи количества ценни книжа се изтъргуваха при Софарма АД, където се прехвърлиха 33 399 акции в ценовият диапазон мин. цена 4,57 лева и максимална 4,95, като компанията понижи пазарната си капитализация с 2,17%.

Същото количество акции се изтъргуваха и при Първа Инвестиционна Банка АД в ценовият диапазон мин. цена 6,20 лева и максимална 6,59, което е повишение на пазарната капитализация с 3,26%. В края на търговията се прехвърлиха големи пакети акции от капитала на Индустриален Холдинг България АД, като емисията се търгуваше в широк диапазон мин. цена 5,80 до максимална 6,27 и понижение на пазарната капитализация на компанията с 0,5%.

Фондовите пазари остават все още доста несигурни с висок риск, тъй като факторите , които им влияят са доста динамични и не подлежат на прогнозиране. Именно това държи повечето инвеститори настрана, като главната движеща сила са рисковите играчи.

Инфраструктурните компании и пазара

Доколко инфраструктурните компании влияят на пазара в последните седмици? Какъв е хоризонта пред тях, т.е. може ли капиталовия пазар да стане заложник на очакванията към тях, ако влиянието им е силно? Нормално ли е да имат голямо влияние (ако то е такова според вас) и здравословно ли е това за пазара?

Ръстът на пазара, на който бахме сведетели преди няколко седмици, до голяма степен започна от ръста в цените на инфраструктурните компании, тъй като се създаде среда за спекулативни движения след като беше ясно, че договорът с портогалските фирми за строителството на автомагистрала Тракия ще бъде прекратен поради невъзможността им да осигурят финансиране на проекта. Ниската ликвидност, големият дял на акциите им в портфейлите на някои институционални инвеститори, големите очаквания за мащабни проекти в тази сфера, новините за увеличаване на капитала със собствени средства и ситуацията около автомагистралата в един момент прекратиха низходящият тренд и акциите им достигнаха рекордна доходност от над 60% за единадесет търговски сесии. Влиянието им върху пазара е голямо, тъй като индиректно движението на цените се отразява в цялостната търговия и настроението на участниците. Нормално е значителната промяна в цените на акциите (нагоре или надолу) в един сектор с голям потенциял и големи очаквания да се отразят в търговията и в цените на останалите предприятия.

Икономическата криза и пазарът на ценни книжа

При всички случаи ли една икономическа криза е лоша за пазара на ценни книжа? Има ли акции и сектори, които биха спечелили от нея?

На капиталовия пазар се търгуват бъдещи очаквания за развитието на отделните предприятия или икономиката като цяло. Когато има икономическа криза това означава, че кризата е обхванала всички сектори, което води до понижаване на цените на акциите в следствие на лошите очаквания и изтеглянето на огромен ресурс от пазара. Това е най-лошото, което може да се случи на пазара, тъй като спадовете са резки, дълбоки и обхващат всички сектори на икономиката.

Има отделни инструменти които се движат с обратна корелация на пазара, като търговията със злато например и компаниите които добиват злато, но и те не могат да компенсират общият спад.
Няма сектори и компании, които да останат незасегнати при разразяването на икономичаска криза поне в началото, но има сектори и компании, които се възстановяват по-бързо в сравнение с останалите.